Фармацевтични компании алармират: Парите за лекарства на НЗОК свършват до септември

160 милиона лекарства годишно се консумират у нас по лекарско предписание за сериозни заболявания, а от тях 57 милиона през 2025 г. са заплатени от Здравната каса, стана ясно на кръгла маса относно доставката на лекарства у нас.

"По линия на НЗОК свръхпотребление няма, а има ли проблем с лекарствените продукти, които НЗОК заплаща?", попита Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователски фармацевтични производители в България. 

1,6 милиона здравноосигурени лица ползват тези медикаменти, което е ¼ от населението. Бюджетът на НЗОК покрива едва 70% от стойността на лекарствата и това създава скрит дефицит на Касата.

Деян Денев посочи, че около 10% е надценката, която е регулирана.

"Ние и Дания сме с най-високо ДДС за лекарствата. 40% от европейските иновативни медикаменти са налични и у нас. Това са терапии за сериозни заболявания. Почти четири пъти повече средства за лекарства на човек от населението заплащат здравните каси във Франция, Германия, Италия и Испания.

Около средата на септември парите за лекарства на Касата свършват", коментара Денев.

По думите му заради липсата на бюджет няма компенсаторни механизми, с които да се покрият липсите. Той настоя скоро да имаме бюджет и да има повече пари за лекарства.

"Необходимо е устойчиво увеличение на бюджета за лекарства, според него, както и разумен и предвидим таван на отстъпките. 40% от заболяванията са предотвратими", посочи Деян Денев. 

Фармацевтичните компании се надяват да се избегне проблемът, който предвиждат. Според сектора устойчива система е възможна само при баланс и споделена отговорност между НЗОК и индустрията.

Здравният икономист Аркади Шарков предупреди, че бюджетът е бомба със закъснител.

"България е с най-висока инфлация в Еврозоната - очаква се тя да е 7%. Освен това България е сред най-бързо застаряващите нации в ЕС. Близо 50% от работната сила у нас е над 45 години. Предотвратимата смъртност в България остава сред най-високите в ЕС. Около 36% доплащат домакинствата за лекарства, стана ясно от коментара му. Разходите за здравеопазване се утрояват след 55 години. Бюджетът за здраве работи в условията на дефицит", уточни Шарков.

Според събрани от него данни 60% са нараснали разходите за здравеопазване за домакинствата за 5 години. В същото време около 11-12% от българите са здравнонеосигурени.

Шарков предлага да се вдигне здравната вноска на 10%, а и да се вземат мерки за намаляване на неосигурените лица, както и целеви трансфери от акцизите върху вредни за здравето стоки.

"Без структурни промени, системата ще продължи да генерира дефицит", категоричен бе здравният икономист.